Понеже прекарах известно време там и вече имахме лаф, тя каза същото, не са толкова малко ездачките, които харесват ездата по повече от един начин, но е тема табу и рядко се споделя такова нещо. В чатове също са признавали някои мацки, но колкото и да е, там все пак го има елементът на прикрита самоличност, а и на фантазии, представени за истина. Ще е хубаво, ако някоя такава чете, да коментира и тя, все пак и тук сме анонимни, а мнение от първа ръка винаги е ценно :)

Имало едно време един обущар. Той бил беден и нямал пари. Накрая толкова обеднял, че му останало само едно парче кожа за чифт ботуши.

И тъкмо се разположили крановете на меката трева сред уханните цветя и на полянката потропало малко мече и жалостно се примолило: […]

Тя се завъртя към входа на банята, а там седяха трите момчета с все още надървени курове и очакващ поглед.

След първородната Демия, баща им бленуваше син, но никога след Саня не

Спомена бегло, че все повече им се разминават вижданията с Митко и така както са имали идеята да направят био-ферма, така той е изгубил мотивация и тя се озовала в тази ситуация, че вече по-малко време прекарват заедно и децата вече са в гимназия, та ще види как ще се развият нещата. Питах я и за бройлерите:

– Како, ти син имаш да гледаш, никъде няма да ходиш. Аз тук че си остана.

Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.

Тази басня не е толкова известна, но е сред най-хубавите произведения на Елин Пелин. След като я улавя, лисицата пита гъската какво би направила ако беше на нейно място.

- Вчера направо ме излекува, като си сложи ръката на гърба ми, дали да не пробваме и сега?

Разнообразни аудио приказки от близо и далеч ви очакват в приложението ПРИКАЗКИТЕ!

- Тежка е каруцата, а този е най-силен, като го няма пикапа, това е положението, Митко не ги мисли тия неща.

Момчетата се спогледаха и май на всички това, което чуха току що, много им допадна. Христо седна до тях, а Саня остана по средата на хола срещу тримата млади мъже.

По него време вече работех във Автосервиз и ремонтирах личният й автомобил, а когато дойде да си го вземе ме хвана за пакета със думите: ''Знам какви ги вършиш палавнико, скъсваш майка си от ебане че дори и поду корема! Добър си във секса и във работата Разкази за Саня си, майстор на жените и на колите! Искам и мен да оправиш!'' Със мадам Атанасова нещата бяха по-дискретни, тя не бързаше за никъде, защото бе доста по-млада от мама и макар че си имаше мъж, тя решаваше с кого и къде да го прави!